Личен разговор с Наум Шопов в книга и филм
На 18.05 (сряда) от 18.30 ч. в Общински културен институт „ Красно село “, зала N1 журналистът Георги Тошев ще показа биографичното издание „ Личен диалог. Бележки от един живот “, отдадено на артиста Наум Шопов и филмът „ Личен диалог “ (45 минути), който запечатва последните години от живота му.
Макар и черно-бяла като полиграфия, книгата с подбрани биографични фрагменти с изповеди, мемоари и размишления демонстрира наситената, богата психика и разноликата същина на един от най-успешните актьори в историята на българското кино и спектакъл.
Участвал е в над 70 театрални постановки, има над 60 функции в българското кино. Наум Шопов е една от най-загадъчните обществени персони в страната, не обича да приказва за себе си и не дава изявленията.
Отказва поканата на Георги Тошев да запише неговите мемоари. Но преди десетилетие, на прага на своите 80 години и изправял се към този момент един път пред гибелта, артистът узрява за тази концепция и посредством Кольо Карамфилов се свързва още веднъж с журналиста с думите: “По-добре е аз да опиша живота си, с цел да не си измислят като ме няма!
В продължение на две години Георги Тошев се среща с артиста Наум Шопов, с цел да подреди пъзела на един невероятен живот. Автобиографичната книга остава незавършена, тъй като Наум Шопов се разболява, само че упорства ръкописа да бъде оповестен.
Така се появява книгата „ Личен диалог “, която споделя за един сложен, само че забавен живот, почнал от ложата на театъра в Стара Загора. Георги Тошев, Станислав Тодоров и Росен Даскалов съумяват да създадат документален филм за огромния артист, който носи същото заглавие „ Личен диалог “.
“Добре се усещам в театъра. Това е моят първи дом. Може и да звучи сладникаво, само че аз в действителност съм се родил в него. Живели сме там. Родителите ми не са имали квартира. Били са небогати. Живеели в театъра, в гримьорната. Майка ми бе актриса – Мара Шопова. Баща ми, Христо Шопов, беше шеф на театъра, служител в читалището. Случило се по този начин, че ме поканили да дойда на този свят в театъра. Малко… по какъв начин да кажа, ненадейно. “
„ Наум Шопов. Личен диалог.Бележки от един живот ” споделя от първо лице усещанията на артиста за своите функции и провокации, за спомените си с редица емблематични персони като Димитър Пунев, Любо Димитров, Емилия Радева, Въло Радев, Володя Янчев, Едуард Захариев, Катя Паскалева, Леон Даниел, Асен Шопов, Благовеста Кабаиванова, Крикор Азарян, Венета Карамихова, Стефан Данаилов, Георги Калоянчев, Иван Кондов и други За работата в Бургаския спектакъл.
По-голямо любознание сякаш будят разсъжденията му и по чисто житейски тематики като обичта и любовта, другарството, измяната, за несправедливостта и гнева, който буди тя, за театъра и отдадеността на специалността, за персоналните си демони, за изкуството, музиката (особено джаза), книгите и четенето, за възприятието да си „ на ръба ”, за вярата и спасението, за последната фантазия. Все неща, които мъчно узнаваме даже за околните си другари.
Книгата наблюдава сполучливия път на Наум Шопов в театралното и кино изкуството, който стартира с раждането и развъждането му безусловно в старозагорския спектакъл в фамилията на артистите Мара и Христо Шопови, със възбраната да получи висше актьорско обучение, с първите изяви на сцена още в ученическите години, със спектаклите първо в театрите в Стара Загора и Пловдив
По-късно към този момент в „ Българска войска ” и „ Народния спектакъл „ Иван Вазов ”, за изгонването от София след слагането на „ Да се провреш под дъгата ” от Георги Марков и пребиваването в Бургас, за удостояването с Младежката театрална премия в Пловдив и три пъти с „ Аскеер ”.
Филмите „ Вилна зона ” и „ Топло ” пък отключват комедийния гений на актьора; признава, че са отприщили възприятието му за комизъм, „ съумяха да извадят от мен това необичайно възприятие на смях, на живот, на развлечение, което от време на време никой не може да усети ”, спомня си той.
Събитието е с вход свободен.
